Промяната на междунардната среда за сигурност и особено проблемите на съюзите, в които членуваме, изискваха много по–рано да бъдем активни и участваме във формиране на позиции в тях, отразяващи по–силно българските интереси.

Не беше нужно да чакаме последната среща на НАТО в Брюксел и репликата на канцлера Ангела Меркел, че трябва да вземем най–после нещата в свои ръце, защото експертите поне знаеха, че по конкретни планове за нова европейска политика за сигурност и отбрана се работи от пролетта на 2016 г.

Постави се начало и на бъдещи структури.

Германия активира създаването на съвместни военни формирования с Холандия, Чехия и Румъния и др. страни.

Но най–важното: повечето европейски страни подготвиха нови стратегии за развитие на въоръжените си сили, с които пренасочват усилията предимно към защита на собствената териториална цялост и сигурност, за разлика от досегашната концепция за експедициоони сили за мисии в чужбина.

Разчетите на Германия за реализация на новата стратегия са за следващите 15 години и те изискват нова организация и въоръжение.

Гърция е готова също с нова военна доктрина, която се обръща повече към защита на собствената страна, изграждане на «Интелигентен ракетен щит», по–изгодни сделки за нови бойни кораби , самолети и др.

Последната среща на НАТО на 25 май т.г. в Брюксел показа, че между страните–членки и особено между Турция и повечето от останалите страни има определени разногласия, които ще се отразят негативно на Алианса.

Зад политическото единство не може да се скрие и отсъствието на доверие между разузнавателните служби.

Най–пресен е примерът с изтичането на информация и снимки в „Ню Йорк Таймс” от разследването на атентата в Манчестър, на което Тереза Мей реагира остро пред президента Тръмп.

Под точката на замръзване са отношенията между германските и турските специални служби.

Има срив и във френско–турските отношения на ниво разузнавателен обмен.

Но и самите служби на САЩ изразиха опасения от споделената от Тръмп информация пред руския външен министър Лавров, че с това щяла да бъде улеснена победата на Русия над Ислямска държава, с което поставиха под съмнение действителното и искрено желание на САЩ за  унищожаване на терористичната организация.

След всичко това възниква въпросът,  доколко европейските служби ефективно ще се включат в  предложения разузнавателен център в Саудитска Арабия, като се има предвид, че тя снабдява и ръководи част от най–влиятелните ислямистки групировки в Сирия.

България като член на НАТО и на антитерористичната коалиция в Близкия Изток не може да е безучастна към тази проблематика. Най–малкото, защото с официалното включване на НАТО в тази коалиция нараства рискът от ответни терористични атаки и срещу нас.

Българските разузнавателни служби, които са силно недофинансирани, разчитат на обмен на информация с партньорските служби, но за да бъдеш уважаван партньор, трябва да имаш и достоен принос в общите усилия на останалите.

Освен това, докладите на някои от тях, като например на германското контраразунаване за „сътрудничеството” и проблемите с турските им колеги, навежда на много въпроси за това, каква е в действителност турската активност в България, след като си позволяват толкова много в една силна Германия, активност, стигаща дори до изпращане на екипи за ликвидиране на неудобни лица от кюрдски поризход.

Ако натискът на Турция над Германия за предоставяне на информация е бил толкова силен, какъв ли е срещу България и доколко сме се поддали и изпълнили турските искания, за разлика от Германия, която категорично е отказала предоставяне на данни за търсени лица?

Споделят ли германските служби с българските си колеги заплахите, които констатират от Турция, включително и за турската активност в съседни на нас страни на Балканите?

Ако в миналото България е имала свои завидни разузнавателни възможности в Близкия Изток и на Балканите, днес нещата за съжаление не стоят така и не можем да бъдем достатъчно полезни на партньорите и на себе си.

Затова новият министър на отбраната не е прав, като отбелязва по отношение на досиетата: „Каквото било било”.

https://bgr.news-front.info/2017/07/02/ekspert-arhivi-na-voennoto-razuznavane-za-chuzhdi-grazhdani-e-iznesen-tova-e-unikalen-gaf/